14 февр. 2013 г., 12:46

Обезличени 

  Поэзия » Философская
1084 0 1
Изгубени... измачкани... изтрити... -
това усещане е нетипично
за жив човек, с душа от гняв пропита
и въпреки това звучи логично.
Когато те разпънат в световете
на хорските желания и болки,
забравен си дори от боговете -
налазен от фалшиви богомолки!
И сам напред да крачиш своеволно
не е прието - всеки ти диктува
и множеството все е недоволно!
А в теб сърцето трябва да пасува! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дида Христозова Все права защищены

Предложения
: ??:??