Apr 8, 2011, 9:07 PM

Обич 

  Poetry » Phylosophy
559 0 2

С идеали аз боравя,

не живея ден за ден!

На възглавница корава

си почива моят тлен.

 

А постъпките ми - грешни,

неосъдени от Бог,

оценява като смешни

съд човешки и по-строг.

 

Как дотегнаха ми вече

тез напътствия без път,

чувствам се като предтеча

на греховната ни плът.

 

А греховно ли е, питам,

да се чувстваш вечно млад

и човека да обичаш

дълго, дълго като брат?!?

© Даниела Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??