8 abr 2011, 21:07

Обич 

  Poesía » Filosófica
564 0 2

С идеали аз боравя,

не живея ден за ден!

На възглавница корава

си почива моят тлен.

 

А постъпките ми - грешни,

неосъдени от Бог,

оценява като смешни

съд човешки и по-строг.

 

Как дотегнаха ми вече

тез напътствия без път,

чувствам се като предтеча

на греховната ни плът.

 

А греховно ли е, питам,

да се чувстваш вечно млад

и човека да обичаш

дълго, дълго като брат?!?

© Даниела Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??