Видях те и сърцето ми угасна
от пламък чужд ми, и до днес
някак си детето в мен порасна,
всяка вечер беше до разцъфналия лес.
Защото нали там се запознахме,
нали там се случи пърхането на крила,
нали там в другия себе си познахме,
нали там уцели ни любовната стрела.
И ето ни, до днес ний там седиме
под шекспировата, нестихваща любов,
един над друг продължаваме да бдиме
посрещайки света различен, някак нов...