Видях те и сърцето ми угасна

от пламък чужд ми, и до днес

някак си детето в мен порасна,

всяка вечер беше до разцъфналия лес.

Защото нали там се запознахме,

нали там се случи пърхането на крила,

нали там в другия себе си познахме,

нали там уцели ни любовната стрела.

И ето ни, до днес ний там седиме

под шекспировата, нестихваща любов,

един над друг продължаваме да бдиме

посрещайки света различен, някак нов...