Dec 15, 2020, 2:09 PM

Обич 

  Poetry » Other
715 5 4

Аз, когато говоря ме гледа в очите. 

Накъдето вървя, с мен върви и не пита. 

Мойте мъка и болка го карат да страда –

щом тъгувам, безмълвен, до мене присяда.

И, дори да греша, ме обича такава –

във замяна не иска, а само ми дава. 

 

Как се обича от него научих... 

Той е верен до гроб. Кавалер. И е... куче... 

© Мариела Челебиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??