15 dic 2020, 14:09

Обич 

  Poesía » Otra
811 5 4
Аз, когато говоря ме гледа в очите.
Накъдето вървя, с мен върви и не пита.
Мойте мъка и болка го карат да страда –
щом тъгувам, безмълвен, до мене присяда.
И, дори да греша, ме обича такава –
във замяна не иска, а само ми дава.
Как се обича от него научих...
Той е верен до гроб. Кавалер. И е... куче...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариела Челебиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??