Заковани са сълзите ми
върху ложето от бъдещи спомени, любими.
Така и не успях да те докосна
сред витражите от писъци
на мраморното време.
Безсилието ми увисна изкълчено
и се срути пулса ми в безпризорното небе.
Нямам те – сърце на сърцето ми,
само в саркофаг от удавена нежност
мога да плувам.
Обичам те,
но не мога вече да го изрека. ...