Липата кацна с клони на прозореца,
за да орони пожълтелите пера.
Врабчетата цвърчат разочаровано.
Очите си закриват
със крила.
На себе си тя вече не прилича,
проскубаната мършава липа.
Треперейки във дрешката си птича,
кълвачът в нея дупка
издълба.
Под мен – над мен се вдигаше липата.
Зад мен – пред мен, преплиташе ръце. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up