Липата кацна с клони на прозореца,
за да орони пожълтелите пера.
Врабчетата цвърчат разочаровано.
Очите си закриват
със крила.
На себе си тя вече не прилича,
проскубаната мършава липа.
Треперейки във дрешката си птича,
кълвачът в нея дупка
издълба.
Под мен – над мен се вдигаше липата.
Зад мен – пред мен, преплиташе ръце. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse