Обичах те без шанс да ме обикнеш,

раздавах се за теб и любовта ми.

Напразно е било, ти себе си обичаш,

сърцето ти е камък-обгорен от сажди.

Сега обичам и на друга пак се вричам,

но знам, че тя обича ме изцяло без остатък.

За теб не мисля вече, щото спрях да тичам

по тебе... виртуално Всепризната.

И вече мога да те гледам със усмивка,

във старата игра на любовта излязох победител,

а ти търси поредния глупак да те обича,

но за да усетиш любовта ти просто трябва пак да можеш да обичаш,