Обичах те без шанс да ме обикнеш,
раздавах се за теб и любовта ми.
Напразно е било, ти себе си обичаш,
сърцето ти е камък-обгорен от сажди.
Сега обичам и на друга пак се вричам,
но знам, че тя обича ме изцяло без остатък.
За теб не мисля вече, щото спрях да тичам
по тебе... виртуално Всепризната.
И вече мога да те гледам със усмивка,
във старата игра на любовта излязох победител,
а ти търси поредния глупак да те обича,
но за да усетиш любовта ти просто трябва пак да можеш да обичаш,
© Борислав тодоров Всички права запазени