Обичам, когато върви с една наперена...
почти животинска походка.
Сякаш целия свят му принадлежи.
Обичам, когато ме погледне
с тъмните си мрачни очи.
Обичам, дори когато предпочита
с истината да ме нарани,
отколкото да изрече сладки лъжи.
Обичам, когато силно ме прегръща
и отрицателните ми мисли поглъща.
Обичам, когато ме целува с глад,
обичам когато описва очите ми
като шоколадов цвят.
Обичам това, че е силен,
а аз го правя- слаб.
Обичам това, че към другите
емоционално е беден, а към мен е богат.
И тъкмо отворих уста,
за да му споделя всичко това,
но уви...
Сънят ми бе заменен от реалността.
© Неразбрана All rights reserved.