Обичам, когато върви с една наперена...
почти животинска походка.
Сякаш целия свят му принадлежи.
Обичам, когато ме погледне
с тъмните си мрачни очи.
Обичам, дори когато предпочита
с истината да ме нарани,
отколкото да изрече сладки лъжи.
Обичам, когато силно ме прегръща
и отрицателните ми мисли поглъща.
Обичам, когато ме целува с глад,
обичам когато описва очите ми ...