May 24, 2020, 9:34 PM  

Обичам Те, Татко! 

  Poetry
2318 12 26
Научѝ ни, Създателю, как да се върнем при Теб.
Заслепява суетният блясък зениците празни.
А лукавият своите мрежи подмолно плете...
И невидим разпръсква в света смъртоносна зараза…
Научѝ ни от Твоята жива лоза да сме пръчки.
И земя плодородна, в която Ти семето сееш.
Ако днес ураган ненадейно челата ни сбърчи,
утре слънце прощаващо в чисто небе да изгрее...
До последния атом извайвал си всеки от нас.
И познаваш изцяло човешката крехка природа.
Колко лесно замесва тесто фарисейският квас!...
Как замайват онези слова, че „човек звучи гордо!”... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Албена Димитрова All rights reserved.

Random works
: ??:??