Научѝ ни, Създателю, как да се върнем при Теб.
Заслепява суетният блясък зениците празни.
А лукавият своите мрежи подмолно плете...
И невидим разпръсква в света смъртоносна зараза…
Научѝ ни от Твоята жива лоза да сме пръчки.
И земя плодородна, в която Ти семето сееш.
Ако днес ураган ненадейно челата ни сбърчи,
утре слънце прощаващо в чисто небе да изгрее...
До последния атом извайвал си всеки от нас.
И познаваш изцяло човешката крехка природа.
Колко лесно замесва тесто фарисейският квас!...
Как замайват онези слова, че „човек звучи гордо!”... ...