May 21, 2024, 9:56 AM

Обичам те, Вечност 

  Poetry » Аcrostis
1080 17 45
Отново се озъртаме в оазиси
Безкрайни багри в бреговете буйстват
Искрите истински не са изгаснали
Часовници чертаят чисти чувства
Акации акрилни си намятаме
Мистичен мрак моментите намества
Тогава търсят се - треперещи телата ни
Единствени в елмазената есен!
Вятър върховете ни връхлита
Ехото едвам ечи с елите
Чакани човешките ни чувства
Нощем ни настигат непропуснати ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антоанета Иванова All rights reserved.

Random works
: ??:??