21.05.2024 г., 9:56 ч.

Обичам те, Вечност 

  Поезия » Акростихове
895 17 45

 

Отново се озъртаме в оазиси

Безкрайни багри в бреговете буйстват

Искрите истински не са изгаснали

Часовници чертаят чисти чувства

Акации акрилни си намятаме

Мистичен мрак моментите намества

Тогава търсят се - треперещи телата ни

Единствени в елмазената есен!

Вятър върховете ни връхлита

Ехото едвам ечи с елите

Чакани човешките ни чувства

Нощем ни настигат непропуснати

Орисва ни очакваното чудо

Съдбата свободата ни събуди

Тайна, търсещи, творим тогава

Танц и тържество твори светът!

© Антоанета Иванова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Шифърът на Леонардо: Да закодираме скрито послание в поезията си »

1 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??