Затегнатия възел, който пръстчетата
карат да стане лек като перце,
счупеното зъбче, фалшивото злато,
колебливата усмивка, която грейва от далеч;
И колкото понякога да ни е трудно,
обичаме нещата, затова че просто са.
Излизат в нова форма вечно,
прикриват своите белези и срамоти,
предават се пред плама, който се задържа,
все някак – невъзпиран от съмнения и страхове.
Така се свиква със обичаните ни неща,
стегнатия възел, който тънки пръстчета ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up