Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
Oct 1, 2013, 10:29 PM

Обичана 

  Poetry » Other
589 0 3

По дланите ми капеха дъждовни
стенания от рухнали мечти.
По устните от болките напръхнали 
отронваха се пръмълчани шепоти.

Бях буря и стихия, недоимала
съня на взора си във сиви дни.
Бях залез, от тревогите надвита,
и улеи от стъпките дъждовни.

Но лъч прокрадна се в очите.
В сърцето трепет син се настани.
Сега прегръщат ме ръцете
на този, който куп мечти ми подари.

И станах негова - вълна разливна.
Разстилам се по него синя и добра.
Животът продължава със любов красива.
Захлъхна ехото на "ничия" и"необичана".

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви!
  • Много нежен и ефирен стих - оценявам!
    "Но лъч прокрадна се в очите.
    В сърцето трепет син се настани."
  • Как само си го казала - "разстилам се по него синя и добра"! Чуден стих, Жени!
Random works
: ??:??