1 oct 2013, 22:29

Обичана 

  Poesía » Otra
631 0 3
По дланите ми капеха дъждовни
стенания от рухнали мечти.
По устните от болките напръхнали
отронваха се пръмълчани шепоти.
Бях буря и стихия, недоимала
съня на взора си във сиви дни.
Бях залез, от тревогите надвита,
и улеи от стъпките дъждовни.
Но лъч прокрадна се в очите.
В сърцето трепет син се настани.
Сега прегръщат ме ръцете
на този, който куп мечти ми подари. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??