Във неговите две ръце заспива тя,
лети като перце, макар залостено в съня.
Сладкият му аромат я опива –
негативизмът бавно изгнива.
Зареял се е някъде той,
но ръката му не спира да я утешава,
макар да мечтае за покой,
не заспива, а в нейните коси да гледа продължава.
Наглед обикновена ни се струва тя,
но ангел я нарича той,
може би не е сбъдната мечта,
но обсипва го с любов-порой. ...