Спиш ли, облаче, или пътуваш?
Вятърът размирен те разроши,
бяло си и ангелски флиртуваш,
по детински кацнало в топола.
Изтокът те гони, не те иска,
слънцето пронизва те със огън,
в трепет си, че някакво момиче
те повика, като глас от спомен.
Спиш ли, облаче, дали сънуваш -
някъде далече в горска къща,
млада родопчанка хляб ти меси,
пее тихо, ала ти я чуваш...
Сутринта, преди да вдигне поглед,
ти ще стигнеш носено от жажда
в дворчето, разцъфнало във ружи,
ще се спреш и там ще хвърлиш сянка -
силует на момък пропътувал
планини за своето момиче...
Спиш ли, облаче? Или пътуваш?
Твоето момиче те обича.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
Поздравявам те.