Аз като бавен облак преминавам
в очакване на идващия дъжд...
От мен следи в небето не остават,
но с гръм внезапно идвам изведнъж..
А друг път просто слънцето аз скривам
и пазя ви от знойната му жар.
Със своята прохлада ви обвивам,
спасявам ви от летния пожар...
Аз като бавен облак преминавам,
непредсказуем, изненадващ, нов...
Небето само мен ме притежава -
с безбрежно синя, пареща любов....