15 ago 2009, 11:52

Облак 

  Poesía
522 0 4

Аз като бавен облак преминавам

в очакване на идващия дъжд...

От мен следи в небето не остават,

 но с гръм внезапно идвам изведнъж..

 
 

А  друг път просто слънцето аз скривам

и пазя ви от знойната му жар.

Със своята прохлада ви обвивам,

спасявам ви от летния пожар...

Аз като бавен облак преминавам,

непредсказуем, изненадващ, нов...

Небето само мен ме притежава -

с безбрежно синя, пареща любов....

© Георги Ванчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ...Хубаво,както винаги!!Поздрав!!!...
  • Добре звучиш и като облак!
  • Уви, не могат да ме притежават
    защото аз съм всеки път по-нов...
    Аз просто по небето преминавам -
    обсебен от небесната любов...
  • А днес къде си?
    Тук те няма
    и жарко слънце ни пече.
    навярно другиго спасяваш
    от слънцето горещо днес

    Дано този на когото правиш сянка да лети от щастие до теб
Propuestas
: ??:??