Aug 31, 2014, 3:11 PM

Облог 

  Poetry » Civilian
773 0 2
Облог
От скъсаните ти обуща зеят пръсти.
И мислите ти зеят – на езици...
Загръщаш се, опитваш да не пускаш
змиите, които тръгват към очите ти.
Отдавна не броиш звезди, не им говориш.
Дори луната е в невидим облак,
фрагмент от несвобòда,
гръб.
Не те тревожи
ничия подмолност. Или същност.
Затворен си – от кожата до нерв. Без кота нула, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златина Георгиева All rights reserved.

Random works
: ??:??