Облог
От скъсаните ти обуща зеят пръсти.
И мислите ти зеят – на езици...
Загръщаш се, опитваш да не пускаш
змиите, които тръгват към очите ти.
Отдавна не броиш звезди, не им говориш.
Дори луната е в невидим облак,
фрагмент от несвобòда,
гръб.
Не те тревожи
ничия подмолност. Или същност.
Затворен си – от кожата до нерв. Без кота нула, ...