Чистя обори застлани със думи,
здрава лопата от ярост държа.
Мятам ги силно назад през гърба,
мислите потни с надежда сушá.
Газя във тиня от мръсни слова,
обиди към майка, псувни за жена.
Душата си цапам с тази воня,
копая, не спирам дълбоко в калта.
Чистя обори, но все през нощта,
денем се пълнят с нова ръжда.
Злостните думи крещят да се спра.
Глас ми нашепва напред да вървя.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up