Чистя обори застлани със думи,
здрава лопата от ярост държа.
Мятам ги силно назад през гърба,
мислите потни с надежда сушá.
Газя във тиня от мръсни слова,
обиди към майка, псувни за жена.
Душата си цапам с тази воня,
копая, не спирам дълбоко в калта.
Чистя обори, но все през нощта,
денем се пълнят с нова ръжда.
Злостните думи крещят да се спра.
Глас ми нашепва напред да вървя.