Jun 2, 2015, 9:57 PM  

Обрат 

  Poetry » Love
679 0 0
Душата ми бе пуста,
тъгата ме обзела бе.
Сама капан ли си поставях?
Или в окови окована,
претърсвах кървавата рана
да търся свойта свобода!
С надежда взирах всички хора,
а те отвръщаха глава.
Оставих всякаквата вяра
и станах женка Сатана.
И ти дойде незнайно цвете,
обърна целия ми свят, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислава Димитрова All rights reserved.

Random works
: ??:??