2 июн. 2015 г., 21:57  

Обрат 

  Поэзия » Любовная
625 0 0

Душата ми бе пуста,

тъгата ме обзела бе.

Сама капан ли си поставях?

Или в окови окована,

претърсвах кървавата рана

да търся свойта свобода!

С надежда взирах всички хора,

а те отвръщаха глава.

Оставих всякаквата вяра

и станах женка Сатана.

И ти дойде незнайно цвете,

обърна целия ми свят,

прозрял не злата моя сила,

а любовта и вярата!

Дари ми мъжката закрила,

пречисти цялата душа!

В живота ми си ти звезда!

 

© Станислава Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??