Jan 14, 2019, 7:08 AM
Образ от димни мечти
Гледаш тази жена,
и ти трябва жена,
но от тази сега,
какво ли за свое позна?
И позна ли у нея трепета,
страстен за свой?
И за свой ти пое ли
дъхът и неподвластен
на времето
или неподвластен се считаш
да обикнеш
несъвършеното...
Като гледаш с очи,
видя ли душата и
женска и стенеща
или просто в мечти я обви,
непризнал нея , а образ
димно обземащ те?
Видя ли сърцето и?
И как тупти под дебелата ципа?
И как бавно отмерва
на болката ритъма?
И сълзите тежащи
и в гърлото спиращи думите?
Ти видя ли го всичкото -
скритото, зад дълбоките сенки?
Неоткритото... си остава.
Всеки Марс, вижда блясък и красота
у всяка Венера, но дали
не живее с образ в ума
за студена блестяща химера?
И къде ли се крие красотата
на розата?
Зад бодлите си, дали не прикрива
ранимостта цветето?
Всеки има своя жива магия.
И къде ли е скрито, прикритото?
© И.К. All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря, Гале!
Правилна формулировка! Радва ме,че си надникнала и тук. Тези дни, наистина не ми остава много време да качвам и да коментирам всичко, но пък винаги се радвам да прочета коментарите ви! Благодаря и на всички добавили в любими! -
Страхотно, всека жена си мечтае за мъж,пред които всичко да разкрие,за да обикне всичко в нейната малка вселена. Но ,ако го направим пред грешния човек, рискуваме да използва нашите слабостта,за да ни унищожи
-
Благодаря, Доче! Желая ти един чуден ден и щастлива седмица!
-
Вселена от чувства и магия си,Лия! Много ми хареса!
-
Благодаря, Гавраил! И за жените е по същия начин- мъжете си имат своето очарование и жива магия. А понякога, за да се разкрие нещо е нужно повече упоритост и готовност да бъдеш открит за новото...Все пак, да си призная, май наистина жените, често сме като труден ребус... Благодаря, че надникна !
-
Илиана,"Всеки има своя жива магия"но ако сам не реши да я разкрие за другите ще остане неразгадана тайна.До сега никой не е открил алгоритъмът за декодирането и.А при жените магиите са много.Създателят като им ги е давал сигурно е имал нещо наум.Защо е така ние мъжете все още не сме го разбрали.
-
Благодаря ти,Елка! Често се чувствам неудобно, когато хора, прекрасни творци, намират написаното от мен за интересно, но ме радва... Струва си да претворяваш през призмата на вътрешната си същност.
-
Любовта е магия, лудост непонятна! Връхлита те и като се осъзнаеш - ако е ликьор - хубаво! Само да не е бодли! Да сме живи и здрави да опитаме от сладкия и опиващ ликьор! Поздравления, много ми хареса!
-
Ех, Таничка! И аз съм наблюдавала това с бонбоните... С ликьор и вишни... Мда, и с уиски - наведнъж...Най ценните неща,най- вкусните бонбони, никога не са много сладки. Защото дори и да ти се случи нещо хубаво в живота, докато го дъвчиш, все ти нагарча от миналите лоши мигове. Страхотна асоциация си направила с моето стихотворение! Благодаря ти и за любими!
-
Хареса ми, Илианка! Тази твоя поезия разкрива виждането на една обичаща Жена. Веднъж, когато занесох бонбони на колегите, се загледах как си ги хапват, мъжете махат опаковката и поглъщат цял бонбон, без да го оглеждат, а жените свалят опаковката, отхапват част от бонбона, за да видят какво има вътре, ето затова съветите на Жените са полезни. Извън от темата - има само един вид бонбони, които трябва да се ядат наведнъж и от дамите, онези с пълнеж от "пияни вишни". Позволим ли си да ги отхапем, капва ликьор върху тоалета. Поздрави за майсторството!
-
Както винаги, сте твърде духовит господин Коновски! Благодаря! Плажове, джунгли...Тц...Планини, гори, дебри...и урви, полянки...и ширнала се българска земя. Като се замисля бих виреела прекрасно и в Швейцария
Я няколко кравички и шоколад. Поне гладна няма да остана, а и доста си приличат с българските планини... Джунглите не ми понасят. Но, да не се напъваме. Усмихнат ден! -
Жените - непознат континент. Плажове, после джунгла с хищници...
Хубаво... -
Благодаря, Иржи! Смисълът е точно, че дори и след като се сблъскаме с реалния живот не се замисляме...То е малко, като да вземем бонбон с най-шарената опаковка,която ни допада. После да си го гледаме и държим някое време, да си го посмачкаме и след като хапнем от него, да решим веднага, че не струва. Или като не ни харесва някоя опаковка, директно да отсечем, че не става...Един вид, красотата не е само в цвета и как го възприемаме, а и в компонентите от които е направен.
-
Когато мъж се влюбва в жена и обратното,той никога не прави такъв обход,за да провери дали не е сбъркал....просто нещо докосва сърцето му ,идва "сляпата неделя" и чак,когато се сблъска с реалния живот,започва да "вижда"подробностите!А всеки мечтае за идеалния случай-някои улучват,някои не.....
-
Васе, благодаря ти ,мила!
Ангел, радва ме присъствието ти .
Усмихнат и успешен ден ви желая! -
Не видях а почувствах,не задавах въпроси защото знаех отговорите...Но за жалост не винаги тя е двустранна!Много въпроси но нали за това любовта е загадка!Поздравления мила!
-
С Младен! Понякога най-доброто сърце се крие зад бодлите.
-
Благодаря, Владислав! Радвам се,че ти е харесало! Благодаря и на добавилите в любими! Хубав ден ви желая!
-
Благодаря, че избрахте стихотворението за любимиq Yuri и Blu!
Благодаря и за коментара! -
Въпроси, над които е хубаво да се позамислим!
Браво! Хареса ми! Поздрави! -
Благодаря ви!
Диди, наистина е трудно, още повече, когато си задаваш въпроса: Ако мен ме е боляло, колко ли го боли другият? Задача с неизвестно. Благодаря, че прочете.
Любов, много си мила и още веднъж, благодаря!
Младен, благодаря ти! И да имам желание да помогна с нещо, аз не мога до давам отговори - хората си имат глави да си отговорят сами за себе си.
Веси, благодаря ти!
Исмаил - аз благодаря! За любими също.
Хубав ден ви желая! Бъдете все така творчески настроени! -
Силно и добре построено с вапцаровски ритъм! Поздравления, Лиа!
-
"И къде ли е скрито, прикритото?"
Въпрос, над който много може да се разсъждава...
Поздравления, Лиа! -
"И къде ли се крие красотата
на розата?
Зад бодлите си, дали не прикрива
ранимостта цветето?
Всеки има своя жива магия.
И къде ли е скрито, прикритото?"
Редове, които поставят въпроси, но дават и скрити отговори за "скритото". А розата остава вечен символ на красота скрита в бодли. Поздрав, Лиа! -
А аз ценя красивите и стойностни неща. Отново поздравления от мен, Лиа.
-
Трудно се разбира болката, но и трудно се показва, защото никой не я харесва... Хубаво е казано тук с този “образ от димни мечти”! Поздрав Лия!
-
Благодаря , Любов! Ценя това, че постави коментар. Написах го по чувство, докато пишех една друга история. Желая ти хубав и слънчев ден!
-
Лиа, много ми хареса! Поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
