14 янв. 2019 г., 07:08

Образ от димни мечти 

  Поэзия
812 12 28

Гледаш тази жена,

и ти трябва жена,

но от тази сега,

какво ли за свое позна?

И позна ли у нея трепета,

страстен за свой?

И за свой ти пое ли

дъхът и неподвластен

на времето

или неподвластен се считаш

да обикнеш

несъвършеното...

Като гледаш с очи,

видя ли душата и

женска и стенеща

или просто в мечти я обви,

непризнал нея , а образ

димно обземащ те?

Видя ли сърцето и? 

И как тупти под дебелата ципа?

И как бавно отмерва

на болката ритъма?

И сълзите тежащи

и в гърлото спиращи думите?

Ти видя ли го всичкото -

скритото, зад дълбоките сенки?

Неоткритото... си остава.

Всеки Марс, вижда блясък и красота

у всяка Венера, но дали

не живее с образ  в ума 

за студена блестяща химера?

И къде ли се крие красотата

на розата?

Зад бодлите си, дали не прикрива 

ранимостта цветето?

Всеки има своя жива магия.

И къде ли е скрито, прикритото?

 

 

 

 

© И.К. Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Гале! Правилна формулировка! Радва ме,че си надникнала и тук. Тези дни, наистина не ми остава много време да качвам и да коментирам всичко, но пък винаги се радвам да прочета коментарите ви! Благодаря и на всички добавили в любими!
  • Страхотно, всека жена си мечтае за мъж,пред които всичко да разкрие,за да обикне всичко в нейната малка вселена. Но ,ако го направим пред грешния човек, рискуваме да използва нашите слабостта,за да ни унищожи
  • Благодаря, Доче! Желая ти един чуден ден и щастлива седмица!
  • Вселена от чувства и магия си,Лия! Много ми хареса!
  • Благодаря, Гавраил! И за жените е по същия начин- мъжете си имат своето очарование и жива магия. А понякога, за да се разкрие нещо е нужно повече упоритост и готовност да бъдеш открит за новото...Все пак, да си призная, май наистина жените, често сме като труден ребус... Благодаря, че надникна !
  • Илиана,"Всеки има своя жива магия"но ако сам не реши да я разкрие за другите ще остане неразгадана тайна.До сега никой не е открил алгоритъмът за декодирането и.А при жените магиите са много.Създателят като им ги е давал сигурно е имал нещо наум.Защо е така ние мъжете все още не сме го разбрали.
  • Благодаря ти,Елка! Често се чувствам неудобно, когато хора, прекрасни творци, намират написаното от мен за интересно, но ме радва... Струва си да претворяваш през призмата на вътрешната си същност.
  • Любовта е магия, лудост непонятна! Връхлита те и като се осъзнаеш - ако е ликьор - хубаво! Само да не е бодли! Да сме живи и здрави да опитаме от сладкия и опиващ ликьор! Поздравления, много ми хареса!
  • Ех, Таничка! И аз съм наблюдавала това с бонбоните... С ликьор и вишни... Мда, и с уиски - наведнъж...Най ценните неща,най- вкусните бонбони, никога не са много сладки. Защото дори и да ти се случи нещо хубаво в живота, докато го дъвчиш, все ти нагарча от миналите лоши мигове. Страхотна асоциация си направила с моето стихотворение! Благодаря ти и за любими!
  • Хареса ми, Илианка! Тази твоя поезия разкрива виждането на една обичаща Жена. Веднъж, когато занесох бонбони на колегите, се загледах как си ги хапват, мъжете махат опаковката и поглъщат цял бонбон, без да го оглеждат, а жените свалят опаковката, отхапват част от бонбона, за да видят какво има вътре, ето затова съветите на Жените са полезни. Извън от темата - има само един вид бонбони, които трябва да се ядат наведнъж и от дамите, онези с пълнеж от "пияни вишни". Позволим ли си да ги отхапем, капва ликьор върху тоалета. Поздрави за майсторството!
  • Както винаги, сте твърде духовит господин Коновски! Благодаря! Плажове, джунгли...Тц...Планини, гори, дебри...и урви, полянки...и ширнала се българска земя. Като се замисля бих виреела прекрасно и в Швейцария Я няколко кравички и шоколад. Поне гладна няма да остана, а и доста си приличат с българските планини... Джунглите не ми понасят. Но, да не се напъваме. Усмихнат ден!
  • Жените - непознат континент. Плажове, после джунгла с хищници...
    Хубаво...
  • Благодаря, Иржи! Смисълът е точно, че дори и след като се сблъскаме с реалния живот не се замисляме...То е малко, като да вземем бонбон с най-шарената опаковка,която ни допада. После да си го гледаме и държим някое време, да си го посмачкаме и след като хапнем от него, да решим веднага, че не струва. Или като не ни харесва някоя опаковка, директно да отсечем, че не става...Един вид, красотата не е само в цвета и как го възприемаме, а и в компонентите от които е направен.
  • Когато мъж се влюбва в жена и обратното,той никога не прави такъв обход,за да провери дали не е сбъркал....просто нещо докосва сърцето му ,идва "сляпата неделя" и чак,когато се сблъска с реалния живот,започва да "вижда"подробностите!А всеки мечтае за идеалния случай-някои улучват,някои не.....
  • Васе, благодаря ти ,мила!
    Ангел, радва ме присъствието ти .
    Усмихнат и успешен ден ви желая!
  • Не видях а почувствах,не задавах въпроси защото знаех отговорите...Но за жалост не винаги тя е двустранна!Много въпроси но нали за това любовта е загадка!Поздравления мила!
  • С Младен! Понякога най-доброто сърце се крие зад бодлите.
  • Благодаря, Владислав! Радвам се,че ти е харесало! Благодаря и на добавилите в любими! Хубав ден ви желая!
  • Благодаря, че избрахте стихотворението за любимиq Yuri и Blu!
    Благодаря и за коментара!
  • Въпроси, над които е хубаво да се позамислим!
    Браво! Хареса ми! Поздрави!
  • Благодаря ви!
    Диди, наистина е трудно, още повече, когато си задаваш въпроса: Ако мен ме е боляло, колко ли го боли другият? Задача с неизвестно. Благодаря, че прочете.
    Любов, много си мила и още веднъж, благодаря!
    Младен, благодаря ти! И да имам желание да помогна с нещо, аз не мога до давам отговори - хората си имат глави да си отговорят сами за себе си.
    Веси, благодаря ти!
    Исмаил - аз благодаря! За любими също.
    Хубав ден ви желая! Бъдете все така творчески настроени!
  • Силно и добре построено с вапцаровски ритъм! Поздравления, Лиа!
  • "И къде ли е скрито, прикритото?"
    Въпрос, над който много може да се разсъждава...
    Поздравления, Лиа!
  • "И къде ли се крие красотата
    на розата?
    Зад бодлите си, дали не прикрива

    ранимостта цветето?
    Всеки има своя жива магия.
    И къде ли е скрито, прикритото?"

    Редове, които поставят въпроси, но дават и скрити отговори за "скритото". А розата остава вечен символ на красота скрита в бодли. Поздрав, Лиа!
  • А аз ценя красивите и стойностни неща. Отново поздравления от мен, Лиа.
  • Трудно се разбира болката, но и трудно се показва, защото никой не я харесва... Хубаво е казано тук с този “образ от димни мечти”! Поздрав Лия!
  • Благодаря , Любов! Ценя това, че постави коментар. Написах го по чувство, докато пишех една друга история. Желая ти хубав и слънчев ден!
  • Лиа, много ми хареса! Поздравления!
Предложения
: ??:??