Поглеждам в огледалото вцепенена,
със сковано от студ сърце.
Иска ми се да видя звезда непокорена,
а очите съзират едно насълзено лице.
Този образ ли ще бъде моят лик?
Него ли ще виждам всеки път?
Нима сълзи, огън и вик
не могат молитвите да погасят?
Ами ако огледалото аз счупя...
Дали образът ще си остане?
Дали щастие ще мога да си купя
с парчета, паднали по пода кристален? ...