Образът в огледалото

3 dic 2008, 21:53

Poesía

883 0 3

Поглеждам в огледалото вцепенена,

със сковано от студ сърце.

Иска ми се да видя звезда непокорена,

а очите съзират едно насълзено лице.

Този образ ли ще бъде моят лик?

Него ли ще виждам всеки път?

Нима сълзи, огън и вик

не могат молитвите да погасят?

Ами ако огледалото аз счупя...

Дали образът ще си остане?

Дали щастие ще мога да си купя

с парчета, паднали по пода кристален?

„Стъклото се чупи, но съдбата - не.

Не мисли, че е образът лъжа!

Ще бъдеш вечно с ранено сърце,

макар да ти казват, че не си сама!"

. . .

Чух този отговор и отново усетих тъга...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.