Обречени

Oct 8, 2021, 11:10 AM

Poetry » Love

718 1 3

крещи небето, удря мрачно,
оплаква таз душа гърмящо,
душа – изваяна от огън,
очи – стихийно морско дъно,
сърце – готово да обича,
но някак всеки го отрича,
уж вричат се в любов безкрайна,
но тез души човешки
пълни са с тъга коварна,
оплитат таз душа невинна
карайки я да остави любовта,
но как да я остави ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Обречени

Want to read more?

Random works