Петрикор (Павел Дунев)
7 23
8.10.2021 г., 11:10 ч.

Обречени 

  Поезия » Любовна
571 1 3

крещи небето, удря мрачно,

оплаква таз душа гърмящо,

душа – изваяна от огън,

очи – стихийно морско дъно,

сърце – готово да обича,

но някак всеки го отрича,

уж вричат се в любов безкрайна,

но тез души човешки

пълни са с тъга коварна,

оплитат таз душа невинна

карайки я да остави любовта,

но как да я остави

като си има само нея на света

затова небето плаче, не за ниви

нито за поля, а за онез души невинни

обречени да не намерят любовта

© Павел Дунев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??