Преплетени пътеки... асфалтово черни,
от призма пречупени в еднакъв калъп,
остри думи лютят в очите неверни,
човещината май вече превила е гръб.
Угасват искриците в нежната длан...
сърцата сковани в жестоката скреж,
убиват в ярост победената свян,
линчуван... стопява се последен копнеж.
Някъде там умира възвишен шепот,
духовното гризе камък в тъмна сянка,
човеците зазидани - всеки в своя крепост
на "недостижимото" си его чертаят рамка. ...