mimoza_79 (Мария Манджукова)
98 94
6 nov 2008, 21:08

Обречени... 

  Poesía » Civil
508 0 0
Преплетени пътеки... асфалтово черни,
от призма пречупени в еднакъв калъп,
остри думи лютят в очите неверни,
човещината май вече превила е гръб.
Угасват искриците в нежната длан...
сърцата сковани в жестоката скреж,
убиват в ярост победената свян,
линчуван... стопява се последен копнеж.
Някъде там умира възвишен шепот,
духовното гризе камък в тъмна сянка,
човеците зазидани - всеки в своя крепост
на "недостижимото" си его чертаят рамка. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Манджукова Todos los derechos reservados

Propuestas

Más obras »