Как не дочуваш на копитата тътена,
като екнат в съня и наяве?
По пълнолуние тихо догаря,
недопушена, мойта цигара.
После паля поредна - да вдишам
от горчивост и тази раздяла.
Непреглътната болка изгаря
не дробовете, а че тебе те няма.
А звезда от небето ме гледа
и усмихната шепне ми нещо.
Зная, че така е обречено -
след боленето пак да се връщаш. ...