Оброчището

Закътано във Пустотáта

наглеждано от ветрове,

аз знам Оброчище в гората --

опазено от векове....

... Там Времето за малко спира

почива си ей--тъй из път,

а нощем Влъхвите събира

във този омагьосан кът...

А пък, легендата разказва,

че имало е древен храм

и той във девствената пазва

на планината вдигал стан...

Години нижели се... Ери,

Религии и Светове

се сменяли, за да намери

там всеки свойте Богове...

И Боговете им приятно

(във този свой сакрален дом)

живеели, но непонятно

за хората – във унисон...

И помежду си не враждували

различните там Богове,

а най божествено общували

във ритуални светове...

И само хората воювали

дори не знаейки: защо,

но фанатично се престрували,

че все за Вярата е то...

Легендите говорят още,

че някога бил паднал гръм

и затова витаят нощем

там мълнии по всеки хълм...

И с мълнии е очертано

Оброчището в оня лес,

а силата им е събрана

в енергията му до днес...

Забит в Земята Кръст сакрален

до дънер на изсъхнал дъб –

и той от мълния подпален

е символ на Вселенска скръб...

... Аз помня: винаги когато

отивах там пристъпвах плах

от суеверно непонятен,

първично--инстинктивен страх...

А правеха се и молебени

от Бога да измолят там –

да се разминат неуцелени

с гневът Му... Често оправдан...

Или се молеха горещо:

за здраве, дъжд и берекет,

и Онова незнайно нещо –

нарекли хората -- късмет...

... и тъй: въртяла се Земята,

а с нея този горски храм

и случвало се непознати

да идват Богове насам...

Понякога дори оставали

завинаги те в пустошта,

но с новите си ритуали

се вграждали във Вечността...

... и тъй: дълбоко в планината

от много, много векове --

в Свещено място от Земята

заселвали се Богове...

* * * *

А с ритуала ежегоден

на óбредното място там

след водосвета на Кръстовден:

си спомням – готвеха курбан...

03.06.2017.