Оброчището
Закътано във Пустотáта
наглеждано от ветрове,
аз знам Оброчище в гората --
опазено от векове....
... Там Времето за малко спира
почива си ей--тъй из път,
а нощем Влъхвите събира
във този омагьосан кът...
А пък, легендата разказва,
че имало е древен храм
и той във девствената пазва
на планината вдигал стан...
Години нижели се... Ери,
Религии и Светове
се сменяли, за да намери
там всеки свойте Богове...
И Боговете им приятно
(във този свой сакрален дом)
живеели, но непонятно
за хората – във унисон...
И помежду си не враждували
различните там Богове,
а най божествено общували
във ритуални светове...
И само хората воювали
дори не знаейки: защо,
но фанатично се престрували,
че все за Вярата е то...
Легендите говорят още,
че някога бил паднал гръм
и затова витаят нощем
там мълнии по всеки хълм...
И с мълнии е очертано
Оброчището в оня лес,
а силата им е събрана
в енергията му до днес...
Забит в Земята Кръст сакрален
до дънер на изсъхнал дъб –
и той от мълния подпален
е символ на Вселенска скръб...
... Аз помня: винаги когато
отивах там пристъпвах плах
от суеверно непонятен,
първично--инстинктивен страх...
А правеха се и молебени
от Бога да измолят там –
да се разминат неуцелени
с гневът Му... Често оправдан...
Или се молеха горещо:
за здраве, дъжд и берекет,
и Онова незнайно нещо –
нарекли хората -- късмет...
... и тъй: въртяла се Земята,
а с нея този горски храм
и случвало се непознати
да идват Богове насам...
Понякога дори оставали
завинаги те в пустошта,
но с новите си ритуали
се вграждали във Вечността...
... и тъй: дълбоко в планината
от много, много векове --
в Свещено място от Земята
заселвали се Богове...
* * * *
А с ритуала ежегоден
на óбредното място там
след водосвета на Кръстовден:
си спомням – готвеха курбан...
03.06.2017.
© Коста Качев Всички права запазени