Защото много пъти ги крещях,
а думите се връщаха при мене.
Изричах ги през сълзи и през смях.
Изричах ги, примряла от вълнение.
А думите се връщаха по ехото
на нечий поласкан егоцентризъм.
Прибирах си ги в саковете с дрехите
и връщах само клЮча на излизане.
Защото нямат стойност и пред теб
дори ми е нелепо да ги кажа.
О, слабост, твойто име е човек.
А полът е подробност. И не вàжи. ...