darkness_n_silence (Надежда Тодорова)
46 328
17.02.2010 г., 10:53 ч.

Обяснение 

  Поезия
1772 1 17

Защото много пъти ги крещях,

а думите се връщаха при мене.

Изричах ги през сълзи и през смях.

Изричах ги, примряла от вълнение.

 

А думите се връщаха по ехото

на нечий поласкан егоцентризъм.

Прибирах си ги в саковете с дрехите

и връщах само клЮча на излизане.

 

Защото нямат стойност и пред теб

дори ми е нелепо да ги кажа.

О, слабост, твойто име е човек.

А полът е подробност. И не вàжи.

 

Любов е Бог. А аз съм атеистка.

Не вярвам в креативност чрез брътвежи.

Висока съм, когато те измислям.

И никоя, когато ме намериш.

 

Защото много пъти ги крещях.

Но думите остават само думи...

А времето ми връща шепа прах,

която се посипва помежду ни

 

и като някаква невидима стена

разделя общите ни мигове и случки.

Мълча и се превръщам в тишина,

в която да успея да те чуя.

© Надежда Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??