Ще позвъня с букетче на вратата
и с думи две ще ти се обясня...
Съседка си ми, знойна като лято,
и виждам как прибираш се сама.
Със погледи неволно те събличам,
дори не мога да си го простя...
на ласките си мъжки те обричам
и нощите не мога да приспя.
Ще се усмихна, и дано успея
с пресъхналото гърло да река:
Обичам те... или пък да запея
романс красив от края на века... ...