Объркани мисли

Feb 9, 2010, 10:49 PM

Poetry » Phylosophy

699 0 2

Объркани Мисли

Бих искала сърцето ми да спре,

защото няма за какво да бие -

копнях за любовта, но дали изобщо съществува?

Наместо туй - понасям болка и тъга,

не смея веч да се усмихна... радостта ми бяга...

Аз нямам дом

и на земята чужда съм и нежелана!

Къде е той?

Семейство имам ли?

Отритната съм от съдбата!

Щастие - какво ли значи?

А може би за всеки е различно.

Оставам в мъката си аз -

самотна, грозна, ниска... мразеща света!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

jason69 (Ясен Петров)

2010-02-10T17:33:35+02:00

Браво! Много е хубаво
keisigeneva (Красимира Генева)

2010-02-09T23:17:17+02:00

Едно от първите ми стихотворения.