9.02.2010 г., 22:49 ч.

Объркани мисли 

  Поезия » Философска
698 0 2
Объркани Мисли

Бих искала сърцето ми да спре,
защото няма за какво да бие -
копнях за любовта, но дали изобщо съществува?
Наместо туй - понасям болка и тъга,
не смея веч да се усмихна... радостта ми бяга...
Аз нямам дом
и на земята чужда съм и нежелана!
Къде е той?
Семейство имам ли?
Отритната съм от съдбата!
Щастие - какво ли значи? 
А може би за всеки е различно.
Оставам в мъката си аз -
самотна, грозна, ниска... мразеща света!

© Красимира Генева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??