Пречупвайки се между хиляди парчета,
в останките на моята свенлива вяра,
крещи, в главата ми крещи гласът „Вендета",
омразата в гърдите няма мяра...
Предавайки последното добро у мене,
фъртуни зли прашинката „дете" убиват,
дошло е някакво ръждиво време,
следите кървави не се отмиват...
С наведена глава аз ще потърся разкаяние,
във вярата или в умиращата си душа,
а демоните идват вече във съзнание...
Спасете ме! Красивото у мен рушат. ...