11.09.2007 г., 15:24 ч.

Обърнатия кръст 

  Поезия
616 0 7
 

Пречупвайки се между хиляди парчета,

в останките на моята свенлива вяра,

крещи, в главата ми крещи гласът „Вендета",

омразата в гърдите няма мяра...


Предавайки последното добро у мене,

фъртуни зли прашинката „дете" убиват,

дошло е някакво ръждиво време,

следите кървави не се отмиват...


С наведена глава аз ще потърся разкаяние,

във вярата или в умиращата си душа,

а демоните идват вече във съзнание...

Спасете ме! Красивото у мен рушат.


Ще се предам и няма кой да ме прегърне,

в разкървавените си шепи гневно сграбчвам шепа пръст.

А вярата безмилостно живота ми ще преобърне,

обричайки съдбата ми с обърнатия кръст!

© Йоанна Маринова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Демонични мисли?Ха...Стиховети са невероятно красиви и силни.И което е най-важно-много са истински!
  • Много силен стих! Поздравявам те, Йоанна!
    "Няма я душата ти" ме заинтригува много и всеки твой стих ме кара да чета следващия(предишния)!
  • мила,много красиво, много истинско, много силно!
  • Анета,Деси,вие винаги сте давали положителните си коментари за работите ми,за което наистина се радвам.Валентина,на вас също благодаря и за поставения въпрос.Възрастта ми е тази,която съм написала,съжалявам че ви обърква.Относно демоничните мисли...Те просто нахлуват,дори и при най-малкото запознанство с тях.Още веднъж благодаря.
  • Браво, Йоанна!!!
  • Ако възрастта ти е тази,която си написала,много се раздвоявам.От къде тези демонични мисли в главата ти?Иначе талантливо написано!
  • Йоанна, изумяваш ме!!!
    Силно...
Предложения
: ??:??