Feb 29, 2020, 7:40 AM

Оцелял 

  Poetry » Phylosophy, Other
1229 0 4
Гневът е вятър. Началото на буря.
Развихри ли се, себе си помита.
И всичко що е дребно и нищожно
го следва в нищото, отлита.
Остава чисто. Остава само важното.
С усещане за лекота и справедливост.
Парчетата те правят цялостен
и оцелял в света на живите.
Светът е буря. В тебе е примирие.
Страхът отмира, няма съжаление.
Стените се издигат от неверници.
Но ти живееш с вятърните мелници.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Тошкова All rights reserved.

Random works
: ??:??